Posts Tagged: Финистере

Камино Ден 13 – от Олвейроа до Финистере (част 2)

Камино Финистере

След обяда в Cee, когато мързелът вече беше в разгара си, започнахме едно стръмно изкачване. Ел Камино ни отправяше предизвикателство, но пък наградата си струваше усилията. Километрите, които се заредиха след това до Финистере бяха златни и прекрасни.

Малко след като излязохме от Cee съзряхме през дърветата вляво един пуст плаж и докато се усетим краката вече ни носеха натам. Стъпихме на плажа, хвърлихме раниците с безгрижен замах и се почувствахме някак си много добре. Слънцето се усмихваше, водата изглеждаше кристално чиста (но така студена), по целия плаж се мяркаха само още двама човека, накратко не ни се мърдаше!

 

Камино де Сантяго ден 12 – от Негрейра до Олвейроа

Ел Камино

Като за начало, ден 12 не беше просто дълъг. Беше изтощаващо и слънчасващо дълъг. 33 километра. Мисля, че не беше имало ден до момента, в който така да се влача към албергето последните километри. И все пак Камино ми е толкова скъп може би именно заради тези трудни моменти.
Иначе нощта беше спокойна, за мое щастие с постоянен приток на свеж въздух и с полупразна стая – определено се събудихме отпочинали и готови за подвизи. Изпихме по едно кафе с мляко и нещо, наподобяващо кроасан в заведението под албергето и беше време да потегляме. Принципно не мога да се похваля с особен апетит в толкова ранните часове на деня (някак си ми се иска поне слънцето да е изгряло преди закуска), но тези части от Камино не само че са по-малко населени откъм пилигрими, ами и селата са на големи разстояния, в много от тях няма магазин или нещо подобно, така че е добра идея човек да има някой друг калоричен запас в раницата си. Разликата с Френския път в това отношение е значителна, но пък на мен това сякаш страшно ми допадна.

Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 2)

Камино де Сантяго

Продължава от част 1.

След обяда Ел Камино продължи с известно количество вървене успоредно на шосето. Мога да си представя далеч по-приятни места за пилигримстване, но поне този път имаше тротоар, така че не се разстроих особено.

От материалите, които ни бяха дали в туристическия офис в Сантяго де Компостела, бях съвършено наясно, че съвсем скоро ни предстоят 2 километра стръмно изкачване. До преди да стигнем в Сантяго де Компостела, тъй като не бяхме взели със себе си пътеводители, нямах представа на какво предстои да подложа крачката си през деня.  Блажено невежество.

Видяхме мъжа, който се придвиждаше на кон отново (първият път беше няколко дена по-рано, в Санта Ирене, когато завърза коня и отседна в нашето алберге).  Човекът изглежда не бързаше за никъде, тъй като се придвижваше с нашето скромно темпо. Конят също не изпадна в еуфория от стръмното изкачване, част от което беше покрито с павета, изобщо. Почти съм сигурна в това.

Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 1)

чурос

Чуроси с горещ шоколад.

След навалицата през изминалия ден, радостно предчувствах спокойствието, което очаквах да цари по пътя към Финистере. Бях съвсем права – трите дена от Сантяго до Компостела бяха като глътка прекрасен, чист въздух, пък макар и с по-висока влажност заради приближаването на океана.

Ние самите се бяхме настроили на съвсем различна вълна, спахме необезпокоявано до 8 часа, станахме по светло! Много екзотично ми се стори след всичкото ставане преди изгрев слънце, ровичкане с фенер в ръка и други удоволствия от предходните дни. :) И за да е още по-приятно, около 5 метра след като излязохме с бодра стъпка от албергето, решихме, че е време да закусим. Ето това наричам обещаващо начало на деня. Настанихме се в едно миниатютно заведение, за което съм склонна да вярвам, че не се е променило съществено през последните много, много години и си поръчахме горещ шоколад с чуроси (churros). Тази комбинация е просто съвършена. Визуално наподобяват издължени завити толумбички. Пържени се и са великолепни, потопени в горещия шоколад, докато са още хрупкави и топли.