Posts Tagged: Сантяго де Компостела

Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 1)

чурос

Чуроси с горещ шоколад.

След навалицата през изминалия ден, радостно предчувствах спокойствието, което очаквах да цари по пътя към Финистере. Бях съвсем права – трите дена от Сантяго до Компостела бяха като глътка прекрасен, чист въздух, пък макар и с по-висока влажност заради приближаването на океана.

Ние самите се бяхме настроили на съвсем различна вълна, спахме необезпокоявано до 8 часа, станахме по светло! Много екзотично ми се стори след всичкото ставане преди изгрев слънце, ровичкане с фенер в ръка и други удоволствия от предходните дни. :) И за да е още по-приятно, около 5 метра след като излязохме с бодра стъпка от албергето, решихме, че е време да закусим. Ето това наричам обещаващо начало на деня. Настанихме се в едно миниатютно заведение, за което съм склонна да вярвам, че не се е променило съществено през последните много, много години и си поръчахме горещ шоколад с чуроси (churros). Тази комбинация е просто съвършена. Визуално наподобяват издължени завити толумбички. Пържени се и са великолепни, потопени в горещия шоколад, докато са още хрупкави и топли.

Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част2)

Сантяго де Компостела

Продължава от част 1

Пристигнахме в Сантяго де Компостела по обяд. Градът се оказа по-голям отколкото си го представях. Въпреки че съществува вариант само така да ми се е сторило, защото вече нямах търпение да застана пред катедралата, а вървяхме и вървяхме из градчето и след всяка жълта стрелка следваше друга все така жълта и така пресечка след пресечка си крачехме из Сантяго де Компостела. Най-накрая стигнахме до площада пред катедралата, който бях гледала на толкова много снимки. Катедралата е издигната в чест на св. Яков, а мощите му се съхраняват в нея. Атмосферата беше уникално цветна. Имаше пилигрими, туристи, студенти (в градчето има университет), всякакви хора, навсякъде. Смееха се, снимаха се, прегръщаха се, поздравяваха се, лежаха по земята, гледаха замечтано катедралата, усмихваха се, говореха си, мислеха за всичко и всеки. В комбинация с величествената катедрала над главите ни, слънцето и усещането за постигната цел всичко това беше твърде, твърде приятно. :)

Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част1)

по пътя към Сантяго де Компостела

Ето го и дългоочаквания ден, в който щяхме да стигнем до Сантяго де Компостела. След изминалите дни, през които извървяването на около 30 км. на ден беше станало норма, ден 10, за които бяха останали някакви си 22 км. ни се струваше като разходка в парка. Интересно е как нагласата на човек към разстояния може да се мени. :)

Дали бях развълнувана от факта, че след няколко часа щях да се озова в Сантяго де Компостела? Определено. Може би не до степента, до която това събитие въздейства на някои пилигрими, за които това е крайната точка на пътуването им, тъй като за мен логичният завършек беше фарът във Финистере. Но бях искрено заинтригувана и в очакване да видя мястото, което е било целта на толкова много поклоннически пътувания от векове.

И така, тръгнахме…

Камино де Сантяго ден 7 – от Барбадело до Гонзар

Пътя Камино

Пак сме на път

Написах го веднъж и не мога да се стърпя да не го споделя отново – влюбих се в Casa Barbadelo и цялата тази лежерна атмосфера, която обгръщаше като мъгла мястото. Така бяхме разпуснали, че без никакъв проблем се разбудихме към 7 часа – не бях ставала толкова късно от седмица. Отваряйки очи, обаче, установихме, че всички останали блажено си спяха. Замалко да се обърна на другата страна и да продължа това сладко занимание, но изведнъж в съзнанието ми нададе вик мисълта, че трябва да се надигаме и…леви, десни, леви, десни. Отворих вратата на стаята, а навън съвсем леко се развиделяваше, беше абсолютна тишина, а мъглата се беше разположила удобно наоколо. Мъглата в града е едно нещо, но тази тук, преди изгрев слънце, сред природата и животните, които тъкмо биваха извеждани на паша си беше нещо тотално различно, поръсваше внимателно всичко с деликатни капчици и придаваше приказно настроение.

Камино де Сантяго ден 6 – от Трикастела до Барбадело (част 1)

Пътят Камино

Няма да преувелича ако кажа, че този ден ми достави най-голямо удоволствие в Камино де Сантяго до момента. Дали беше заради красотата на природата, дали заради чудното време и факта, че поради алтернативния път след Триакастела пилигримите бяха значително по-малко, не знам. А може би се дължеше да това, че след 5 дена ходене организмът ми май най-сетне беше превключил на режим Камино. :)

Каквато и да беше причината, настроението беше на страхотна висота.

Както споменах, пилигримите разполагаха с два варианта след Триакастела. Първият минаваше през Самос – бяхме чули, че по този път има забележителен манастир – Benedictine Monastery of San Xulian de Samos. Вторият пък минаваше през San Xil.

Камино де Сантяго ден 4 – от Вилафранка дел Биерзо до О Себрейро

Камино де Сантяго

Добро утро!

След предизвикателствата, които пътят към Сантяго любезно ни предложи в ден 3 , имах очаквания ден 4 да бъде по-лек, по-спокоен и не така изискващ. Е, не беше. Всъщност, тъкмо обратното. Беше по-дълъг, по-стръмен и по-натоварващ, но пък осъзнах, че след такива преходи, малките удоволствия като душ, чисти дрехи, почивка, лека разходка из градчетата и нещо галисийско за хапване се превръщат в големи удоволствия. Всичко е по-вкусно, когато човек се е потрудил. :)

Както всяка сутрин на Камино, и тази започна рано и по тъмно. С фенер в ръка бодро изпълзяхме от селцето и изпуснахме отбивката, която търсехме. Човек има две възможности да продължи пътя към Сантяго излизайки от Вилафранка дел Биерзо – планински път и такъв, който се движи в близост до магистралата.