Posts Tagged: пътя Камино

Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част2)

Сантяго де Компостела

Продължава от част 1

Пристигнахме в Сантяго де Компостела по обяд. Градът се оказа по-голям отколкото си го представях. Въпреки че съществува вариант само така да ми се е сторило, защото вече нямах търпение да застана пред катедралата, а вървяхме и вървяхме из градчето и след всяка жълта стрелка следваше друга все така жълта и така пресечка след пресечка си крачехме из Сантяго де Компостела. Най-накрая стигнахме до площада пред катедралата, който бях гледала на толкова много снимки. Катедралата е издигната в чест на св. Яков, а мощите му се съхраняват в нея. Атмосферата беше уникално цветна. Имаше пилигрими, туристи, студенти (в градчето има университет), всякакви хора, навсякъде. Смееха се, снимаха се, прегръщаха се, поздравяваха се, лежаха по земята, гледаха замечтано катедралата, усмихваха се, говореха си, мислеха за всичко и всеки. В комбинация с величествената катедрала над главите ни, слънцето и усещането за постигната цел всичко това беше твърде, твърде приятно. :)

Камино де Сантяго ден 9 – от Мелиде до Санта Ирене

пътят Камино

Ден 9 на Камино де Сантяго не е оставил много ярък спомен в съзнанието ми. Но пък дни като този също имат своето очарование – дават време за размисъл и току-виж някоя брилянтна идея се е зародила в съзнанието ми. :) Вървене и пак вървене, отново над 30 километра, но планът беше на следващия ден да стигнем до Сантяго де Компостела и тъй като искахме да не се напрягаме изключително много на финала, предпочитахме в този ден да се придвижим възможно най-напред.

 

 

 

 

Камино де Сантяго ден 7 – от Барбадело до Гонзар

Пътя Камино

Пак сме на път

Написах го веднъж и не мога да се стърпя да не го споделя отново – влюбих се в Casa Barbadelo и цялата тази лежерна атмосфера, която обгръщаше като мъгла мястото. Така бяхме разпуснали, че без никакъв проблем се разбудихме към 7 часа – не бях ставала толкова късно от седмица. Отваряйки очи, обаче, установихме, че всички останали блажено си спяха. Замалко да се обърна на другата страна и да продължа това сладко занимание, но изведнъж в съзнанието ми нададе вик мисълта, че трябва да се надигаме и…леви, десни, леви, десни. Отворих вратата на стаята, а навън съвсем леко се развиделяваше, беше абсолютна тишина, а мъглата се беше разположила удобно наоколо. Мъглата в града е едно нещо, но тази тук, преди изгрев слънце, сред природата и животните, които тъкмо биваха извеждани на паша си беше нещо тотално различно, поръсваше внимателно всичко с деликатни капчици и придаваше приказно настроение.

Камино де Сантяго ден 5 – от О Себрейро до Триaкастела

Камино де Сантяго

Този ден на безгрижно вървене по Ел Камино си беше същински релакс. Имахме да изминем някакви си 21 километра. Интересно е как гледната точка на човек може да се променя. Това разстояние наистина ми изглеждаше като почивка! Разбира се, по всяка вероятност има хора, които не биха се съгласили с мен и това са хората, които имат проблемни колене. Пътят имаше километри, в които само се спускахме и пак се спускахме, което без спор си е мъчение за коленете.

Станахме много рано, не че имахме избор! В стаята, в която, както споменах, спяха над 50 изморени от прехода пилигрими, оживлението в ранните утринни часове беше осезаемо и чуваемо.