Posts Tagged: пътят Камино

Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 2)

Камино де Сантяго

Продължава от част 1.

След обяда Ел Камино продължи с известно количество вървене успоредно на шосето. Мога да си представя далеч по-приятни места за пилигримстване, но поне този път имаше тротоар, така че не се разстроих особено.

От материалите, които ни бяха дали в туристическия офис в Сантяго де Компостела, бях съвършено наясно, че съвсем скоро ни предстоят 2 километра стръмно изкачване. До преди да стигнем в Сантяго де Компостела, тъй като не бяхме взели със себе си пътеводители, нямах представа на какво предстои да подложа крачката си през деня.  Блажено невежество.

Видяхме мъжа, който се придвиждаше на кон отново (първият път беше няколко дена по-рано, в Санта Ирене, когато завърза коня и отседна в нашето алберге).  Човекът изглежда не бързаше за никъде, тъй като се придвижваше с нашето скромно темпо. Конят също не изпадна в еуфория от стръмното изкачване, част от което беше покрито с павета, изобщо. Почти съм сигурна в това.

Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 1)

чурос

Чуроси с горещ шоколад.

След навалицата през изминалия ден, радостно предчувствах спокойствието, което очаквах да цари по пътя към Финистере. Бях съвсем права – трите дена от Сантяго до Компостела бяха като глътка прекрасен, чист въздух, пък макар и с по-висока влажност заради приближаването на океана.

Ние самите се бяхме настроили на съвсем различна вълна, спахме необезпокоявано до 8 часа, станахме по светло! Много екзотично ми се стори след всичкото ставане преди изгрев слънце, ровичкане с фенер в ръка и други удоволствия от предходните дни. :) И за да е още по-приятно, около 5 метра след като излязохме с бодра стъпка от албергето, решихме, че е време да закусим. Ето това наричам обещаващо начало на деня. Настанихме се в едно миниатютно заведение, за което съм склонна да вярвам, че не се е променило съществено през последните много, много години и си поръчахме горещ шоколад с чуроси (churros). Тази комбинация е просто съвършена. Визуално наподобяват издължени завити толумбички. Пържени се и са великолепни, потопени в горещия шоколад, докато са още хрупкави и топли.

Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част1)

по пътя към Сантяго де Компостела

Ето го и дългоочаквания ден, в който щяхме да стигнем до Сантяго де Компостела. След изминалите дни, през които извървяването на около 30 км. на ден беше станало норма, ден 10, за които бяха останали някакви си 22 км. ни се струваше като разходка в парка. Интересно е как нагласата на човек към разстояния може да се мени. :)

Дали бях развълнувана от факта, че след няколко часа щях да се озова в Сантяго де Компостела? Определено. Може би не до степента, до която това събитие въздейства на някои пилигрими, за които това е крайната точка на пътуването им, тъй като за мен логичният завършек беше фарът във Финистере. Но бях искрено заинтригувана и в очакване да видя мястото, което е било целта на толкова много поклоннически пътувания от векове.

И така, тръгнахме…

Камино де Сантяго Ден 8 – от Гонзар до Мелиде

Ел Камино

Ден 8 на нашето Ел Камино беше пореден ден, който щедро ни предложи повече от 30 км. – за да сме съвсем прецизни – 32 км. Не особено оптимистична мисъл за мен, тъй като бях стигнала до извода, че след 30-тия км. ентусиазмът ми започваше да се изпарява със завидна скорост под жаркото испанско слънце.

Отпътувахме от миниатюрното село Гонзар в ранни зори, но това надали учудва вече някого. :)

Едно от хубавите неща на НЕтръгването сутрин от основните спирки по етапите е повечето пространство, което обикновено е налично по албергетите, което пък води до качествено наспиване и готовност за вървене, въртене на педали, тичане и т.н. Друга екстра е, че маршрута е по-малко населен, което в по-оживените месеци и след 100-те километра (попадахме и в двете категории) не беше за изпускане.

Камино де Сантяго ден 6 – от Трикастела до Барбадело (част 2)

 

Пътя Камино

Към Сария

Продължава от тук

За разлика от повечето пилигрими на ел Камино (какво щастливо стечение на обстоятелствата), ние не отседнахме в Сария, а продължихме до Барбадело. Причини – няколко. Първо – разстоянието от Триакастела до Барбадело е само 18 км., а ние трябваше да изминем разстоянието до Сантяго де Компостела с 1 ден по-малко и да “вмъкнем” някак един етап между другите, така че пътят ни зовеше. Второ – огромно количество пилигрими избират за начална точка на тяхното ел Камино именно Сария. Защо? Защото започвайки от там, човек си гарантира, че ще има документирани 100 км. по пътя, което пък е минимума, необходим за получаването на Компостелата – сертификатът, който се издава на пилигримите в Сантяго де Компостела. Е, ако човек се придвижва с велосипед, ще трябва да измине минимум 200 км.

Камино де Сантяго ден 6 – от Трикастела до Барбадело (част 1)

Пътят Камино

Няма да преувелича ако кажа, че този ден ми достави най-голямо удоволствие в Камино де Сантяго до момента. Дали беше заради красотата на природата, дали заради чудното време и факта, че поради алтернативния път след Триакастела пилигримите бяха значително по-малко, не знам. А може би се дължеше да това, че след 5 дена ходене организмът ми май най-сетне беше превключил на режим Камино. :)

Каквато и да беше причината, настроението беше на страхотна висота.

Както споменах, пилигримите разполагаха с два варианта след Триакастела. Първият минаваше през Самос – бяхме чули, че по този път има забележителен манастир – Benedictine Monastery of San Xulian de Samos. Вторият пък минаваше през San Xil.

Камино де Сантяго ден 4 – от Вилафранка дел Биерзо до О Себрейро

Камино де Сантяго

Добро утро!

След предизвикателствата, които пътят към Сантяго любезно ни предложи в ден 3 , имах очаквания ден 4 да бъде по-лек, по-спокоен и не така изискващ. Е, не беше. Всъщност, тъкмо обратното. Беше по-дълъг, по-стръмен и по-натоварващ, но пък осъзнах, че след такива преходи, малките удоволствия като душ, чисти дрехи, почивка, лека разходка из градчетата и нещо галисийско за хапване се превръщат в големи удоволствия. Всичко е по-вкусно, когато човек се е потрудил. :)

Както всяка сутрин на Камино, и тази започна рано и по тъмно. С фенер в ръка бодро изпълзяхме от селцето и изпуснахме отбивката, която търсехме. Човек има две възможности да продължи пътя към Сантяго излизайки от Вилафранка дел Биерзо – планински път и такъв, който се движи в близост до магистралата.