Posts Tagged: Камино

Камино Ден 13 – от Олвейроа до Финистере (част 2)

Камино Финистере

След обяда в Cee, когато мързелът вече беше в разгара си, започнахме едно стръмно изкачване. Ел Камино ни отправяше предизвикателство, но пък наградата си струваше усилията. Километрите, които се заредиха след това до Финистере бяха златни и прекрасни.

Малко след като излязохме от Cee съзряхме през дърветата вляво един пуст плаж и докато се усетим краката вече ни носеха натам. Стъпихме на плажа, хвърлихме раниците с безгрижен замах и се почувствахме някак си много добре. Слънцето се усмихваше, водата изглеждаше кристално чиста (но така студена), по целия плаж се мяркаха само още двама човека, накратко не ни се мърдаше!

 

Камино де Сантяго ден 12 – от Негрейра до Олвейроа

Ел Камино

Като за начало, ден 12 не беше просто дълъг. Беше изтощаващо и слънчасващо дълъг. 33 километра. Мисля, че не беше имало ден до момента, в който така да се влача към албергето последните километри. И все пак Камино ми е толкова скъп може би именно заради тези трудни моменти.
Иначе нощта беше спокойна, за мое щастие с постоянен приток на свеж въздух и с полупразна стая – определено се събудихме отпочинали и готови за подвизи. Изпихме по едно кафе с мляко и нещо, наподобяващо кроасан в заведението под албергето и беше време да потегляме. Принципно не мога да се похваля с особен апетит в толкова ранните часове на деня (някак си ми се иска поне слънцето да е изгряло преди закуска), но тези части от Камино не само че са по-малко населени откъм пилигрими, ами и селата са на големи разстояния, в много от тях няма магазин или нещо подобно, така че е добра идея човек да има някой друг калоричен запас в раницата си. Разликата с Френския път в това отношение е значителна, но пък на мен това сякаш страшно ми допадна.

Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 1)

чурос

Чуроси с горещ шоколад.

След навалицата през изминалия ден, радостно предчувствах спокойствието, което очаквах да цари по пътя към Финистере. Бях съвсем права – трите дена от Сантяго до Компостела бяха като глътка прекрасен, чист въздух, пък макар и с по-висока влажност заради приближаването на океана.

Ние самите се бяхме настроили на съвсем различна вълна, спахме необезпокоявано до 8 часа, станахме по светло! Много екзотично ми се стори след всичкото ставане преди изгрев слънце, ровичкане с фенер в ръка и други удоволствия от предходните дни. :) И за да е още по-приятно, около 5 метра след като излязохме с бодра стъпка от албергето, решихме, че е време да закусим. Ето това наричам обещаващо начало на деня. Настанихме се в едно миниатютно заведение, за което съм склонна да вярвам, че не се е променило съществено през последните много, много години и си поръчахме горещ шоколад с чуроси (churros). Тази комбинация е просто съвършена. Визуално наподобяват издължени завити толумбички. Пържени се и са великолепни, потопени в горещия шоколад, докато са още хрупкави и топли.

Храната по пътя Камино – испански омлет

испански омлет

Испански омлет беше едно от първите неща, които опитах в Испания. Имайте в предвид, че в малките градчета, през които минавахме по нашия път Камино, както менютата бяха изключително на испански, така и сервитьорите говореха предимно на него.

Tortilla Espanola ме спечели, тъй като звучеше непретенциозно и основно. Била съм съвсем на прав път! Това е едно от най-разпостранените ястия в Испания.

Испанският омлет се различава доста от представата за омлет, която имаме в България, но пък яйца все пак в него има. Другите основни съставки са картофи и лук. Възможно е да има и вариации в добавките като чушки, гъби, чоризо, риба тон и т.н, но аз винаги случвах на този основен вариант.

Камино де Сантяго ден 2 – от Рабанал дел Камино до Молинасека

Камино-де-Сантяго-2-ден-Рабанал

Тръгнахме в ранни зори…

За разлика от лекото мотаене през първия ден на нашето Камино де Сантяго, вторият беше започнат съвсем както трябва – рано! :) Не че човек има избор при решението на 80% от обитателите на една и съща стая да станат по тъмно и да почнат да ровичкат по раниците си в опит да намерят разнообразни неща в нея и след това да натикат всичко обратно, но все пак…Станахме рано, слънцето все още не беше изгряло, свихме набързо собствеността си и слязохме за закуска. Атмосферата беше незабравима в тази първа истинска пилигримска сутрин. Кухнята беше топла, а съдържателките наливаха кафе и сервираха закуска, която се състоеше от препечени филиики с масло, извадени директно от фурната и сладко. Простотата понякога е така освежаваща!  Всички сънени същества се бяхме събрали на голяма кръгла маса и сърбахме мързеливо кафе.

Албергетите на Ел Камино

Ел Камино

Аве Феникс отвътре, малко помещение съдържащо доста уют

Нека си поговорим за въпроса с настаняването по пътя Ел Камино. Най-общо казано, има разнообразни варианти – хостели, тук-таме някой хотел и, естествено т.н. албергети (albergue), което се доближава като понятие до нашите хижи. Трябва обаче да се отбележи, че в някой по-малки села (например Гонзар) албергетите са единствената опция.

Спането в албергети е неразривно свързано със същинското изживяване на това да си пилигрим и да изминаваш пътя Камино. Човек има  прекрасната възможност в понякога спартански условия да се социализира с хора, с които си е пожелал Buen Camino неколкократно по пътя през деня и не само…Има хора, които избират и други опции за настаняване. За мен, обаче, Камино не би бил същото уникално по рода си усещане, ако не е споделено с други пилигрими в албергетите. И с надеждата да спестя поне на някого объркания поглед, който аз имах, когато за първи път попаднах на подобно място, ще споделя някой мои наблюдения за албергетите по пътя Камино.

В раницата ми за Камино

Каква да бъде раницата ми за Камино, колко голяма, какво да сложа в нея, какво да не сложа…? Тези въпроси занимаваха съзнанието ми месеци преди пътуването. Бях изчела много списъци публикувани в Интернет. Много от нещата се припокриваха в различните списъци и препоръки, но имаше и някои индивидуални особености. Истината е, че идеята да се прочете какво хората носят в раниците си е страхотна, но не забравяйте и личните си предпочитания, както и факта, че списъците варират в зависимост от сезона, физическата подготовка, теглото, собствения избор на неща, без които човек е решил, че не може. Но в крайна сметка – малкото е повече! Не забравяйте, че тази раница ще е на гърба ви по 6-7-8 часа на ден.

Раницата ми за Камино

По-долу е моя списък. Пътуването ни беше през прекрасния месец септември.

Нещата са сравнително малко, но се опитах да се вместя в 10-процентното правило, според което оптималния багаж, който човек може да носи на дълги преходи е 10% от собственото му тегло. С моите 45 кг. трябваше да си наложа някои ограничения, за да ми е комфортно. И така:

Дрехи

  • 2 потника (бързосъхнещи)
  • 1 тениска с къс ръкав (бързосъхнеща)
  • 1 памучна блуза с дълъг ръкав (памукът отнема повече време, за да изсъхне, но пък усещането компенсира :) )
  • 1 поларен блузон (тежи почти нищо, съхне бързо, топли много, идеален!)
  • 1 суитчър
  • 2 клина с дълги крачоли
  • 1 чифт къси гащи
  • 2 чифта чорапи (синтетични, не памучни – памучните съхнат бавно и пришките са 1 идея по-вероятни!)
  • 2 сутиена
  • 1 много тънко яке, водоустойчиво (почти нищо като тежест, не пропуска вода, върши работа и при ветровито време)
  • 1 хавлия, обикновена, за тяло (следващия път бих намерила мокрофибърна, с по-малки размери, защото заема по-малко място)

Раница

  • Jack Wolfskin RAMBLER 26 WOMEN - 26 литра, с дишащ гръб и вграден в дъното дъждобран

Обувки

  • The North Face Women’s Blaze GTX hiking shoe - с Gore-Tex, не допринесоха за нито една пришка, представиха се блестящо
  • 1 чифт гумени сандали за албергетата и за разходки вечерта

Други

  • Книга (от която прочетох около 7 страници)
  • Фенерче (много важно – за ориентиране ако се тръгва по тъмно, а при нас това се случваше всяка сутрин, както и при събиране на багажа, лампите рядко се светват по спалните рано сутринта)
  • Мобилен телефон и зарядно
  • Тапи за уши (слушането на музика със слушалки се оказа по-успешна стратегия лично за мен)
  • Слънцезащитен продукт (SPF 50)
  • Дневен крем за лице
  • Алуминиева бутилка за вода
  • Малка чантичка-портмоне за кръст
  • Шапка
  • Слънчеви очила
  • Голям лек шал
  • Спален чувал
  • Тетрадка и химикал за записки
  • Сапун + сапунерка (за пране)
  • Списък с албергетите по пътя Камино, смъкнат от тук
  • Някои лекарства от първа необходимост
  • Надуваема възглавница (излишно – навсякъде, където спахме имаше възглавници)
  • Различни козметични мини продукти (шампоан, душ гел; в последствие зарязахме душ-геловете и използвахме сапуна за пране за всичко; тази част си е индивидуална)

Това беше в раницата ми и покри прекрасно нуждите ми за 2 седмици по пътя Камино. Времето през септември беше хладно сутринта, горещо на обяд и с прохладни вечерни, като дъждец преваля един единствен ден (като не броим пороя, който се изля в Барселона при престоя ни там). За разнообразие имахме и няколко мъгливи утрини. Но година с година не си прилича!

Френският маршрут на Камино е най-популярен и като такъв е най-богат откъм места за спане и похапване. Има магазинчета по пътя, минава се и през някои градчета със супермаркети. Така че, дори да сте забравили нещо или да осъзнаете, че имате нужда от нещо, най-вероятно ще можете да го намерите по пътя.

Buen Camino!

:)