Posts Tagged: ел Камино

Албергетата по Камино де Сантяго – поглед отвътре (и отвън)

Камино де Сантяго - албергета

Типична гледка за албергетата по Камино де Сантяго – простири отрупани с пране до краен предел

В случай, че сте любопитни как изглеждат т.н. албергета, погледнете надолу – подбрали сме снимки на някои от албергетата, в които отсядахме вървейки по Камино де Сантяго. Някои са ми по-любими от други и това се дължи на факта, че колкото и наглед еднакви в основните си характеристики, всяко от тях си има особености, и характерна атмосфера.

Тук можете да прочетете повече информация за цените, някои от правилата в албергетата, удобствата и някои други неща, които си струва да се споменат.

 

 

 

Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част2)

Сантяго де Компостела

Продължава от част 1

Пристигнахме в Сантяго де Компостела по обяд. Градът се оказа по-голям отколкото си го представях. Въпреки че съществува вариант само така да ми се е сторило, защото вече нямах търпение да застана пред катедралата, а вървяхме и вървяхме из градчето и след всяка жълта стрелка следваше друга все така жълта и така пресечка след пресечка си крачехме из Сантяго де Компостела. Най-накрая стигнахме до площада пред катедралата, който бях гледала на толкова много снимки. Катедралата е издигната в чест на св. Яков, а мощите му се съхраняват в нея. Атмосферата беше уникално цветна. Имаше пилигрими, туристи, студенти (в градчето има университет), всякакви хора, навсякъде. Смееха се, снимаха се, прегръщаха се, поздравяваха се, лежаха по земята, гледаха замечтано катедралата, усмихваха се, говореха си, мислеха за всичко и всеки. В комбинация с величествената катедрала над главите ни, слънцето и усещането за постигната цел всичко това беше твърде, твърде приятно. :)

Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част1)

по пътя към Сантяго де Компостела

Ето го и дългоочаквания ден, в който щяхме да стигнем до Сантяго де Компостела. След изминалите дни, през които извървяването на около 30 км. на ден беше станало норма, ден 10, за които бяха останали някакви си 22 км. ни се струваше като разходка в парка. Интересно е как нагласата на човек към разстояния може да се мени. :)

Дали бях развълнувана от факта, че след няколко часа щях да се озова в Сантяго де Компостела? Определено. Може би не до степента, до която това събитие въздейства на някои пилигрими, за които това е крайната точка на пътуването им, тъй като за мен логичният завършек беше фарът във Финистере. Но бях искрено заинтригувана и в очакване да видя мястото, което е било целта на толкова много поклоннически пътувания от векове.

И така, тръгнахме…

Камино де Сантяго ден 9 – от Мелиде до Санта Ирене

пътят Камино

Ден 9 на Камино де Сантяго не е оставил много ярък спомен в съзнанието ми. Но пък дни като този също имат своето очарование – дават време за размисъл и току-виж някоя брилянтна идея се е зародила в съзнанието ми. :) Вървене и пак вървене, отново над 30 километра, но планът беше на следващия ден да стигнем до Сантяго де Компостела и тъй като искахме да не се напрягаме изключително много на финала, предпочитахме в този ден да се придвижим възможно най-напред.

 

 

 

 

Камино де Сантяго Ден 8 – от Гонзар до Мелиде

Ел Камино

Ден 8 на нашето Ел Камино беше пореден ден, който щедро ни предложи повече от 30 км. – за да сме съвсем прецизни – 32 км. Не особено оптимистична мисъл за мен, тъй като бях стигнала до извода, че след 30-тия км. ентусиазмът ми започваше да се изпарява със завидна скорост под жаркото испанско слънце.

Отпътувахме от миниатюрното село Гонзар в ранни зори, но това надали учудва вече някого. :)

Едно от хубавите неща на НЕтръгването сутрин от основните спирки по етапите е повечето пространство, което обикновено е налично по албергетите, което пък води до качествено наспиване и готовност за вървене, въртене на педали, тичане и т.н. Друга екстра е, че маршрута е по-малко населен, което в по-оживените месеци и след 100-те километра (попадахме и в двете категории) не беше за изпускане.

Камино де Сантяго ден 6 – от Трикастела до Барбадело (част 2)

 

Пътя Камино

Към Сария

Продължава от тук

За разлика от повечето пилигрими на ел Камино (какво щастливо стечение на обстоятелствата), ние не отседнахме в Сария, а продължихме до Барбадело. Причини – няколко. Първо – разстоянието от Триакастела до Барбадело е само 18 км., а ние трябваше да изминем разстоянието до Сантяго де Компостела с 1 ден по-малко и да “вмъкнем” някак един етап между другите, така че пътят ни зовеше. Второ – огромно количество пилигрими избират за начална точка на тяхното ел Камино именно Сария. Защо? Защото започвайки от там, човек си гарантира, че ще има документирани 100 км. по пътя, което пък е минимума, необходим за получаването на Компостелата – сертификатът, който се издава на пилигримите в Сантяго де Компостела. Е, ако човек се придвижва с велосипед, ще трябва да измине минимум 200 км.

Камино де Сантяго ден 4 – от Вилафранка дел Биерзо до О Себрейро

Камино де Сантяго

Добро утро!

След предизвикателствата, които пътят към Сантяго любезно ни предложи в ден 3 , имах очаквания ден 4 да бъде по-лек, по-спокоен и не така изискващ. Е, не беше. Всъщност, тъкмо обратното. Беше по-дълъг, по-стръмен и по-натоварващ, но пък осъзнах, че след такива преходи, малките удоволствия като душ, чисти дрехи, почивка, лека разходка из градчетата и нещо галисийско за хапване се превръщат в големи удоволствия. Всичко е по-вкусно, когато човек се е потрудил. :)

Както всяка сутрин на Камино, и тази започна рано и по тъмно. С фенер в ръка бодро изпълзяхме от селцето и изпуснахме отбивката, която търсехме. Човек има две възможности да продължи пътя към Сантяго излизайки от Вилафранка дел Биерзо – планински път и такъв, който се движи в близост до магистралата.