Posts Tagged: алберге

Албергетата по Камино де Сантяго – поглед отвътре (и отвън)

Камино де Сантяго - албергета

Типична гледка за албергетата по Камино де Сантяго – простири отрупани с пране до краен предел

В случай, че сте любопитни как изглеждат т.н. албергета, погледнете надолу – подбрали сме снимки на някои от албергетата, в които отсядахме вървейки по Камино де Сантяго. Някои са ми по-любими от други и това се дължи на факта, че колкото и наглед еднакви в основните си характеристики, всяко от тях си има особености, и характерна атмосфера.

Тук можете да прочетете повече информация за цените, някои от правилата в албергетата, удобствата и някои други неща, които си струва да се споменат.

 

 

 

Камино Ден 13 – от Олвейроа до Финистере (част 2)

Камино Финистере

След обяда в Cee, когато мързелът вече беше в разгара си, започнахме едно стръмно изкачване. Ел Камино ни отправяше предизвикателство, но пък наградата си струваше усилията. Километрите, които се заредиха след това до Финистере бяха златни и прекрасни.

Малко след като излязохме от Cee съзряхме през дърветата вляво един пуст плаж и докато се усетим краката вече ни носеха натам. Стъпихме на плажа, хвърлихме раниците с безгрижен замах и се почувствахме някак си много добре. Слънцето се усмихваше, водата изглеждаше кристално чиста (но така студена), по целия плаж се мяркаха само още двама човека, накратко не ни се мърдаше!

 

Камино де Сантяго ден 1 – от Асторга до Рабанал дел Камино

Камино де Сантяго

Започваме!

Ден 1 от нашето Камино започна в прекрасното градче Асторга. Бяхме прекарали нощта, пътувайки с автобус от Барселона, което отне около 11-12 часа. Този факт звучи по-стряскащ отколкото се оказа в действителност, тъй като, учудващо, основната част от него беше проспана в относителен комфорт. Еуфорията при пристигането в заспалото градче беше ясно отчетлива. Слязохме от автобуса, а денят едва-едва си проправяше път към тесните смълчани улички. Започнахме да се чудим откъде да се сдобием с “credentials” или пилигримските паспорти, в които се събират печати по пътя (от църкви, заведения и “албергети” – основните ни места за спане). Мисията беше изключително отговорна и сериозна – без “credential” не можеш да докажеш, че си пилигрим и съответно не можеш да се радваш на привилегията да спиш в алберге. :)