Posts in Category: Етапи

При фара на Финистере

Камино Финистере

Фарът на Финистере се превърна в цел номер едно с излизането ни от албергето. Преди много, много години хората са смятали Финистере за края на света, такъв, какъвто са го познавали. И без да храня подобни илюзии за мястото, изгарях от желание да се озова при фара на Финистере (Faro Finisterre) и да наблюдавам великолепието на залеза над океана. :)

Без раници на гърба (какво блаженство), зарязали обувките в албергето и нахлузили по един чифт чехли, закрачихме безгрижно към фара. Без обичайните екстри и тежести, които бяха неизменна част от чара ни вече 2 седмици, се усещахме леки като перца. И въпреки това, чехлите не бяха най-подходящия избор за разходката. Около 4 километра в едната посока – петите ми жестоко съжалиха за решението ми. Така, с окена от лявата ни страна, се заизкачвахме към фара на Финистере.

Камино Ден 13 – от Олвейроа до Финистере (част 2)

Камино Финистере

След обяда в Cee, когато мързелът вече беше в разгара си, започнахме едно стръмно изкачване. Ел Камино ни отправяше предизвикателство, но пък наградата си струваше усилията. Километрите, които се заредиха след това до Финистере бяха златни и прекрасни.

Малко след като излязохме от Cee съзряхме през дърветата вляво един пуст плаж и докато се усетим краката вече ни носеха натам. Стъпихме на плажа, хвърлихме раниците с безгрижен замах и се почувствахме някак си много добре. Слънцето се усмихваше, водата изглеждаше кристално чиста (но така студена), по целия плаж се мяркаха само още двама човека, накратко не ни се мърдаше!

 

Камино Ден 13 – от Олвейроа до Финистере (част 1)

Камино Финистере

Частта от Олвейроа до Финистере за мен беше най-живописна и вдъхновяваща по цялото ни Камино. Много красота имаше пръсната из тези последни километри, много свобода, безгрижие и вътрешен релакс. Естествено, това мнение е доста субективно, предвид факта, че обожавам морето/океана във всичките му форми, цветове, сезони и настроения. Мога да стоя и да го наблюдавам до пълно изтощение. И все пак…не мисля, че някой би могъл да остане безразличен пред гледките, които се нижеха пред очите ни по пътя към Финистере. Бях изключително щастлива, че решихме да завършим Камино на брега на океана и че извъряхме пътя от Сантяго де Компостела до Финистере пеша, вместо да скочим на автобуса.

 

 

Камино де Сантяго ден 12 – от Негрейра до Олвейроа

Ел Камино

Като за начало, ден 12 не беше просто дълъг. Беше изтощаващо и слънчасващо дълъг. 33 километра. Мисля, че не беше имало ден до момента, в който така да се влача към албергето последните километри. И все пак Камино ми е толкова скъп може би именно заради тези трудни моменти.
Иначе нощта беше спокойна, за мое щастие с постоянен приток на свеж въздух и с полупразна стая – определено се събудихме отпочинали и готови за подвизи. Изпихме по едно кафе с мляко и нещо, наподобяващо кроасан в заведението под албергето и беше време да потегляме. Принципно не мога да се похваля с особен апетит в толкова ранните часове на деня (някак си ми се иска поне слънцето да е изгряло преди закуска), но тези части от Камино не само че са по-малко населени откъм пилигрими, ами и селата са на големи разстояния, в много от тях няма магазин или нещо подобно, така че е добра идея човек да има някой друг калоричен запас в раницата си. Разликата с Френския път в това отношение е значителна, но пък на мен това сякаш страшно ми допадна.

Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 2)

Камино де Сантяго

Продължава от част 1.

След обяда Ел Камино продължи с известно количество вървене успоредно на шосето. Мога да си представя далеч по-приятни места за пилигримстване, но поне този път имаше тротоар, така че не се разстроих особено.

От материалите, които ни бяха дали в туристическия офис в Сантяго де Компостела, бях съвършено наясно, че съвсем скоро ни предстоят 2 километра стръмно изкачване. До преди да стигнем в Сантяго де Компостела, тъй като не бяхме взели със себе си пътеводители, нямах представа на какво предстои да подложа крачката си през деня.  Блажено невежество.

Видяхме мъжа, който се придвиждаше на кон отново (първият път беше няколко дена по-рано, в Санта Ирене, когато завърза коня и отседна в нашето алберге).  Човекът изглежда не бързаше за никъде, тъй като се придвижваше с нашето скромно темпо. Конят също не изпадна в еуфория от стръмното изкачване, част от което беше покрито с павета, изобщо. Почти съм сигурна в това.

Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 1)

чурос

Чуроси с горещ шоколад.

След навалицата през изминалия ден, радостно предчувствах спокойствието, което очаквах да цари по пътя към Финистере. Бях съвсем права – трите дена от Сантяго до Компостела бяха като глътка прекрасен, чист въздух, пък макар и с по-висока влажност заради приближаването на океана.

Ние самите се бяхме настроили на съвсем различна вълна, спахме необезпокоявано до 8 часа, станахме по светло! Много екзотично ми се стори след всичкото ставане преди изгрев слънце, ровичкане с фенер в ръка и други удоволствия от предходните дни. :) И за да е още по-приятно, около 5 метра след като излязохме с бодра стъпка от албергето, решихме, че е време да закусим. Ето това наричам обещаващо начало на деня. Настанихме се в едно миниатютно заведение, за което съм склонна да вярвам, че не се е променило съществено през последните много, много години и си поръчахме горещ шоколад с чуроси (churros). Тази комбинация е просто съвършена. Визуално наподобяват издължени завити толумбички. Пържени се и са великолепни, потопени в горещия шоколад, докато са още хрупкави и топли.

Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част2)

Сантяго де Компостела

Продължава от част 1

Пристигнахме в Сантяго де Компостела по обяд. Градът се оказа по-голям отколкото си го представях. Въпреки че съществува вариант само така да ми се е сторило, защото вече нямах търпение да застана пред катедралата, а вървяхме и вървяхме из градчето и след всяка жълта стрелка следваше друга все така жълта и така пресечка след пресечка си крачехме из Сантяго де Компостела. Най-накрая стигнахме до площада пред катедралата, който бях гледала на толкова много снимки. Катедралата е издигната в чест на св. Яков, а мощите му се съхраняват в нея. Атмосферата беше уникално цветна. Имаше пилигрими, туристи, студенти (в градчето има университет), всякакви хора, навсякъде. Смееха се, снимаха се, прегръщаха се, поздравяваха се, лежаха по земята, гледаха замечтано катедралата, усмихваха се, говореха си, мислеха за всичко и всеки. В комбинация с величествената катедрала над главите ни, слънцето и усещането за постигната цел всичко това беше твърде, твърде приятно. :)

Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част1)

по пътя към Сантяго де Компостела

Ето го и дългоочаквания ден, в който щяхме да стигнем до Сантяго де Компостела. След изминалите дни, през които извървяването на около 30 км. на ден беше станало норма, ден 10, за които бяха останали някакви си 22 км. ни се струваше като разходка в парка. Интересно е как нагласата на човек към разстояния може да се мени. :)

Дали бях развълнувана от факта, че след няколко часа щях да се озова в Сантяго де Компостела? Определено. Може би не до степента, до която това събитие въздейства на някои пилигрими, за които това е крайната точка на пътуването им, тъй като за мен логичният завършек беше фарът във Финистере. Но бях искрено заинтригувана и в очакване да видя мястото, което е било целта на толкова много поклоннически пътувания от векове.

И така, тръгнахме…

Камино де Сантяго ден 9 – от Мелиде до Санта Ирене

пътят Камино

Ден 9 на Камино де Сантяго не е оставил много ярък спомен в съзнанието ми. Но пък дни като този също имат своето очарование – дават време за размисъл и току-виж някоя брилянтна идея се е зародила в съзнанието ми. :) Вървене и пак вървене, отново над 30 километра, но планът беше на следващия ден да стигнем до Сантяго де Компостела и тъй като искахме да не се напрягаме изключително много на финала, предпочитахме в този ден да се придвижим възможно най-напред.

 

 

 

 

Камино де Сантяго Ден 8 – от Гонзар до Мелиде

Ел Камино

Ден 8 на нашето Ел Камино беше пореден ден, който щедро ни предложи повече от 30 км. – за да сме съвсем прецизни – 32 км. Не особено оптимистична мисъл за мен, тъй като бях стигнала до извода, че след 30-тия км. ентусиазмът ми започваше да се изпарява със завидна скорост под жаркото испанско слънце.

Отпътувахме от миниатюрното село Гонзар в ранни зори, но това надали учудва вече някого. :)

Едно от хубавите неща на НЕтръгването сутрин от основните спирки по етапите е повечето пространство, което обикновено е налично по албергетите, което пък води до качествено наспиване и готовност за вървене, въртене на педали, тичане и т.н. Друга екстра е, че маршрута е по-малко населен, което в по-оживените месеци и след 100-те километра (попадахме и в двете категории) не беше за изпускане.