Камино де Сантяго ден 9 – от Мелиде до Санта Ирене

пътят Камино

Ден 9 на Камино де Сантяго не е оставил много ярък спомен в съзнанието ми. Но пък дни като този също имат своето очарование – дават време за размисъл и току-виж някоя брилянтна идея се е зародила в съзнанието ми. :) Вървене и пак вървене, отново над 30 километра, но планът беше на следващия ден да стигнем до Сантяго де Компостела и тъй като искахме да не се напрягаме изключително много на финала, предпочитахме в този ден да се придвижим възможно най-напред.

 

 

 

 

пътят Камино

пътят Камино

да вървиш по пътя Камино

ел Камино

пътят Камино

Камино де Сантяго

пътят Камино

ел Камино

Човек може да разграничи огромно разнообразие от чувства и мисли през тези последни километри преди Сантяго де Компостела. Някои пилигрими изпитват меланхолия – истината е, че повечето хора много бързо свикват с начина на живот изминавайки Камино де Сантяго, с движението, простотата, другите пилигрими и спартанските условия, с уединението и с общуването. Мисълта, че всичко това е към края си натъжава, но пък и обнадеждава, че човек се е променил поне малко към по-добро. За хора като мен, за които Камино е перфектното бягство от стреса на ежедневието в една тотално различна среда, достигането до крайната точка е леко притеснителна и тъжна. Има и хора, за които пътят е цел – много от тях изпитват трепетно нетърпение и вълнение в тези последни километри. Някои сигурно вече са видяли и вървяли достатъчно и жадуват да се завърнат по родните места – като двойката от Холандия, с която се запознахме в Сантяго де Компостела, които бяха изминали над 2000 км. с велосипедите си от дома си и планираха да стигнат до Финистере с автобуса. Защото човек трябва да се наслаждава на пътя.
Наближаването на Сантяго де Компостела не предизвика мощен наплив от мисли в главата ми по простата причина, че нашата крайна точка беше планирана да бъде Финистере – Сантяго беше стъпка по пътя. Стъпка, но важна.

пътя Камино

пътя Камино

ел Камино

Камино де Сантяго

Обядвахме отново на открито. Отне ни известно (може би по-дълго от желаното) време да намерим нашето място, но гледката никога не е за подценяване. :) През цялото време докато обядвахме, бяхме поздравявани с “Приятен апетит” от пилигрими, минаващи по пътя. Винаги възниква радост когато пилигрими видят други пилигрими да похапват.

пътя Камино

пътя Камино

пътя Камино

пътя Камино

25 км. до Сантяго де Компостела

Стигайки до Санта Ирене допуснахме 3 грешки.
Първо, на влизане в селото очевидно изпуснахме някаква отбивка и се озовахме от другата страна на много оживено шосе. Пресичането му определено беше неприятно и на тръни. Второ, отседнахме в общинското алберге (споменавала съм, че предпочитахме да ги избягваме), тъй като бях прекалено изморена да продължим още 3 километра до следващото населено място. Може би се бяхме поразглезили от чудесните албергети, в които отсядахме предните дни, но със сигурност не изпаднахме във възторг от това. Местоположението спечели класацията на всички албергети досега по неприятност – точно на оживения път, така че разполагах с впечетляваща чуваемост на целия този шум директно от леглото си. Безценно.
Трето, нямаше къде да хапнем – нещо, каквото и да е. Попитахме жената в албергето къде трябва да отидем и тя ни каза – 1 км. назад. И така – 1 км. назад, после 1 км. обратно, за да се доберем до някаква храна. Може би все пак трябваше да минем онези 3 км. вместо да сновем нагоре надолу в опит да си осигурим вечеря.

пътя Камино

пътят Камино

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>