Камино де Сантяго Ден 8 – от Гонзар до Мелиде

Ел Камино

Ден 8 на нашето Ел Камино беше пореден ден, който щедро ни предложи повече от 30 км. – за да сме съвсем прецизни – 32 км. Не особено оптимистична мисъл за мен, тъй като бях стигнала до извода, че след 30-тия км. ентусиазмът ми започваше да се изпарява със завидна скорост под жаркото испанско слънце.

Отпътувахме от миниатюрното село Гонзар в ранни зори, но това надали учудва вече някого. :)

Едно от хубавите неща на НЕтръгването сутрин от основните спирки по етапите е повечето пространство, което обикновено е налично по албергетите, което пък води до качествено наспиване и готовност за вървене, въртене на педали, тичане и т.н. Друга екстра е, че маршрута е по-малко населен, което в по-оживените месеци и след 100-те километра (попадахме и в двете категории) не беше за изпускане.

От друга страна, обаче, започне ли човек да прескача основните етапи, става все по-трудно да засича едни и същи пилигрими ежедневно/ежевечерно. В нашия случай много скоро изгубихме от полезрението си двойката германци, които вече възприемах като част от цялата атмосфера и ел Камино приключение. Всъщност дотолкова бяхме свикнали с тях, че дори не ни хрумна, че в някакъв момент някой може да избърза повече и да не се видим вече, както и стана, без да си разменим никакви контакти. Остава надеждата, че някои ден пътищата ни ще се пресекат отново. :)

Беше хладна и мъглива утрин, която започна с едно от не особено харесваните от мен моменти на ел Камино – вървене успоредно на шосе. Но пък от друга страна, това ме караше да ценя още по-високо селските/гористи/планински и т.н. райони.

Ел Камино

Ел Камино

В даден момент за щастие се отклонихме от шосето и започнахме да пристъпваме по тесен, тих път, заобиколен от ниви. Не след дълго спряхме за станалото вече традиционно кафе с мляко в едно изключително уютно изглеждащо алберге Casa Molar в Ventas De Naron, мъглата започваше лека-полека да се понадига, а аз определено си мислех как бих останала в това алберге за 1 ден релакс. Интересно желание, предвид факта, че едва започвахме ходенето за деня.

Ел Камино

Ел Камино

Теренът през този ден беше сравнително равен, минаваше през селца често и без много напрежение стигнахме до Palas de Rei в съвсем подходящо за обяд време. Palas de Rei е крайна точка на етап и имаше няколко заведения за хранене и албергети. Имаше и супермаркет, който видяхме само отвън. На практика това беше момента, в който осъзнахме такива маловажни факти, като този, че беше неделя, а в неделя магазините не работят. На този етап упорито отказах да приема тази мисъл, но след като дори в Мелиде (където нощувахме), който беше по-населен, отворени магазини нямаше, постепенно възприех идеята.

Ел Камино

Ел Камино

Ел Камино

Ел Камино

пътят Камино

камино

пътят Камино

пътят Камино

След Palas de Rei минахме през няколко селца. В последното, Casanova, сериозно се изкуших да спра, тъй като до Мелиде имаше още цели 9 километра. След кратка почивка, обаче, продължихме. Последните километри ми се сториха поне 3 пъти по-дълги, отколкото действително бяха. Каменните колчета, които ги маркираха ми изглеждаха поставени през цяла безкрайност. Слънцето препичаше сериозно, както подобава за последни километри.

Очаквах Мелиде да представлява село от типа на Гонзар, но се оказа, че е малко градче и дори за миг се почувствах леко засрамена от прашния си пилигримски вид. Само за миг :) Беше същинско лято и хората бяха насядали навън по заведенията в неделния ден.

пътят Камино

пътят Камино

пътят Камино

пътят Камино

пътят Камино

пътят Камино

пътят Камино

пътят Камино

пътят Камино

ел Камино

Първото алберге, в което влязохме, далеч не ни очарова, затова си излязохме. Може да сме изтощени, но пак подбираме. Продължихме по улицата и се натъкнахме на едно, което не присъстваше в списъка ми – O’Cruceiro. На самия център, в красива, реставрирана сграда, много се радвам, че позвънихме на звънеца му. Буквално, защото звънец наистина има.

Чисто, просторно, 6 човека в стая, високи тавани, дървен под, прелестна кухня и лично пространство. Място, което препоръчвам.

Мелиде

Стаята ни в албергето в Мелиде

Мелиде

Кухнята на албергето

Мелиде

…и гледка от кухнята

Мелиде е градчето, в което за първи път опитах пулпо (pulpo). Това е едно интересно ястие, типично за Галисия, което или много може да хареса на човек или изобщо не. Вареният октопод, нарязан на късове, се сервира на кръгла и плоска дървена чиния, покрит със зехтин, сол и червен пипер. Яде се с дървени клечки. Мисля, че текстурата е нещото, което някои хора биха могли да намерят за особено, но всеки трябва да прецени за себе си. В Испания има и специални места, наречени пулперии, които са специализирани в този специалитет като някои са с доста дълга история.

Пулпо

Пулпо!

Мелиде

Албергето ни в Мелиде отвън

Мелиде

пътят Камино

Гледка от тереса в албергето

Мелиде

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>