Камино Ден 13 – от Олвейроа до Финистере (част 1)

Камино Финистере

Частта от Олвейроа до Финистере за мен беше най-живописна и вдъхновяваща по цялото ни Камино. Много красота имаше пръсната из тези последни километри, много свобода, безгрижие и вътрешен релакс. Естествено, това мнение е доста субективно, предвид факта, че обожавам морето/океана във всичките му форми, цветове, сезони и настроения. Мога да стоя и да го наблюдавам до пълно изтощение. И все пак…не мисля, че някой би могъл да остане безразличен пред гледките, които се нижеха пред очите ни по пътя към Финистере. Бях изключително щастлива, че решихме да завършим Камино на брега на океана и че извъряхме пътя от Сантяго де Компостела до Финистере пеша, вместо да скочим на автобуса.

 

 

Както всяка сутрин, и тази се излюпихме рано и започнахме да стягаме багажа. Мисля, че с течение на времето уменията ми в тази област бяха достигнали повече от прилични нива, да не кажа завидни. Усъвършенстване имаше! Онази сутрин се движех със скороста на светлината в тъмната стая, изкарах всичко извън албергето и го натиках в раницата си с целия шум, с който обикновено това действие е съпътствано на спокойствие. Истината е, че нямах никакво търпение да видя вече океана. Знаехме, че първата част от марштута ни включваше 18 км. планински преход (но предимно равен) и, така да се каже, изгарях от желание да ги почваме и свършваме. :)

За нула време бяхме извъм Олвейроа и крачехме с фенери през тъмната планина. Беше мрак поне час и подозирам, че сме изпуснали страхотно красиви гледки, спотаени в ранното утро, но имахме 32 км. за преборване и трябваше да се движим.

Камино Финистере

пътя към Финистере

пътя към Финистере

Тази първа част от пътя ни към Финистере беше измината в заслужаващо възхищение темпо. И не случайно. То се подклаждаше от трепетното очакване, което изпитвах, което на моменти граничеше с първокласно нетърпение. Мотивацията наистина прави чудеса.

Първите 6 км. на този етап са постепенно изкачване, но после има около 10 км., които са през предимно равен терен. Тази част на Камино е изклчително лишена откъм населени места. На едно място видяхме знак, които ни предупреждаваше, че следващите 15 км. няма да можем да намерим нищо за хапване и пийване. Е, разбираме от намеци. :) Посетихме заведението, което беше до знака и се запасихме, колкото да има какво да извадим от раниците ако апетитът стане нетърпим.

Знакът в действителност беше съвсем на място – от този момент километри наред нямаше нищо освен природа (о, да :) ) и с изключение на един човек, който в компанията на кучето си, което беше на преклонна възраст, беше разпънал маса насред нищото с някои неща за хапване, трябваше да разчитаме на себе си. Така че съветът ми е да не се оставяте без нищо.

Камино Финистере

:)

Камино Финистере

Камино Финистере

по пътя към Финистере

В Hospital видяхме първото и единствено бетонно блокче, което сочеше в две посоки – там пътят се разклонява на две – към Финистере и към Мушия (Muxia). Ние завихме наляво – към Финистере.

Финистере Мушия

Финистере Мушия

Ние сме наляво :)

Вървенето през тази пуста част на Камино беше страхотно освежаващо и отпускащо преживяване. Чувствах се така, сякаш да вървя с раница на гръб беше най-естественото нещо, което можех да правя в този момент. Мислех си за местата, през които бяхме минали, хората които бяхме срещнали, за красотата и трудните моменти, за прекрасния опит. И онази странна смес от радостно очакване да пристигнем в крайната си точка и тъгата, че всичко това много скоро ще свърши. Срещахме други пилигрими много рядко. Как да не почувства човек Камино.

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Пътят

Камино Финистере

Камино Финистере

Пилигрим в насрещното :)

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Човекът с кучето

И ето, най-накрая, видяхме океана в цялата му прелест, окъпан в слънце и собствената си синя красота. Голяма радост. :) Най-сетне се спряхме и направихме няколко снимки като хората. Долу в ниското се виждаше крайбрежното градче Cee и много скоро се захванахме с едно безумно стръмно спускане към него. Трябва да ви кажа, че ми беше много трудно да си гледам в краката ( а нужда от това имаше и то огромна) без да се разсейвам с цялото това великолепие наоколо. В крайна сметка го постигнах, защото наклонът беше сериозен, каменист и заслужаваше цялото ми внимание.

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Без думи

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

Камино Финистере

пътя към Финистере

Cee

пътя към Финистере

пътя към Финистере

Cee е селце, което е разположено в залив на брега на окена и с това се различаваше от всички населени места, през които бяхме минали до момента. Спряхме за обяд (не бяхме си почивали от момента на тръгването ни сутринта) и след като се консултирахме с няколко местни за посоката към Финистере, продължихме. Оставаха ни 12 км. Но само какви бяха…

Към част 2

пътят към Финистере

Cee

Cee

пътят към Финистере

Кучето с малката къща :)

пътят към Финистере

пътят към Финистере

сандвич тип – цял хляб

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>