Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 1)

чурос

Чуроси с горещ шоколад.

След навалицата през изминалия ден, радостно предчувствах спокойствието, което очаквах да цари по пътя към Финистере. Бях съвсем права – трите дена от Сантяго до Компостела бяха като глътка прекрасен, чист въздух, пък макар и с по-висока влажност заради приближаването на океана.

Ние самите се бяхме настроили на съвсем различна вълна, спахме необезпокоявано до 8 часа, станахме по светло! Много екзотично ми се стори след всичкото ставане преди изгрев слънце, ровичкане с фенер в ръка и други удоволствия от предходните дни. :) И за да е още по-приятно, около 5 метра след като излязохме с бодра стъпка от албергето, решихме, че е време да закусим. Ето това наричам обещаващо начало на деня. Настанихме се в едно миниатютно заведение, за което съм склонна да вярвам, че не се е променило съществено през последните много, много години и си поръчахме горещ шоколад с чуроси (churros). Тази комбинация е просто съвършена. Визуално наподобяват издължени завити толумбички. Пържени се и са великолепни, потопени в горещия шоколад, докато са още хрупкави и топли.

Чуросите са много разпостранени в Испания, като се предлагат дори и на улични павилиони за из път. На такива попаднахме в Барселона и директно отнесох една дузина.

След тази калорична бомба, енергията ни рязко отскочи и и бяхме повече от готови най-накрая да се отправим на път.

Екипирани с материалите от туристическия офис и новите пилигримски паспорти, които бяха умален вариант на досегашните ни – имаха място само за 16 печата, потеглихме. Предстояха ни само 22 км.

пътят Камино

Сутрешен Сантяго

Камино

Така за първа сутрин, вместо да тръгнем в посока към Сантяго де Компостела, ние поехме от него към мястото, което някога хората са считали за края на познатия им свят. Излизането от градчето беше детска игра. От площад Обрадойро, който е пред катедралата, просто следвахме жълтите стрелки – те ни изведоха извън Сантяго. Бетонните блокчета със стилизираната жълта мида на син фон, продължаваше да радва с присъствието си. Следването на жълтите стрелки е толкова безгрижно занимание. Мислех си, колко хубаво би било да има подобни жълти стрелки и в живота, които да ни насочват отвреме на време кой път да поемем.

И все пак – веднъж на площад Обрадойро, трябва да минете покрай Hostal de los Reyes Catolicos (трябва да се падне от дясната ви страна) и след това да продължите по павираната уличка As Hortas. Не след дълго ще стигнете до дъбовата горичка San Lourenzo и съвсем скоро ще сте извън града и по пътя за Финистере.

Сантяго де Компостела

Камино

На прав път сме! :)

Времето през ден 11 беше топло още от сутринта и скоро се наложи да спрем, за да премахмем малко от слоевете дрехи върху нас (наслагването на дрехи беше една доста успешна стратегия). Което пък се оказа едно много щастливо стечение на обстоятелствата, защото беше към края на едно изкачване, обърнахме се назад и бяхме възнаградени с уникално красивата гледка към Сантяго де Компостела и величествения силует на катедралата в далечината. Изглеждаше нереално.

Сантяго де Компостела

Сантяго де Комспостела

Тези първи километри от пътуването ни към Финистере бяха прелестно приятни. Такава тишина и спокойствие – само природа, гори с богата растителност и свежест, от време на време някой пилигрим, но никой не изглеждаше да бърза за някъде. Вървяхме с огромно удоволствие. Единствената част, която ни затрудни беше едно стръмно спускане, последвано от рязко изкачване около 1-2 км. Селата в тази част на Камино бяха по-различни от тези, през които бяхме минавали до момента. Нямаше толкова животни, бяха по-чисти, къщите – по пищни, имаха пректасни дворове, палми и т.н.

Камино

Камино

Камино

Камино де Сантяго

пътят Камино

Като цяло, пътят беше добре маркиран, с изключение на едно място, на което започнахме да вървим в противоположната посока. За щастие една любезна испанка спря колата си до нас и ни информира, че не сме на прав път. Местните се стараят да помагат на пилигримите.

пътят Камино

Камино

Камино

Камино

пътят Камино

Намерихме място за хапване тъкмо навреме. Трябва да се отбележи, че пътят от Сантяго де Компостела до Финистере предлага значително по-малко условия за хранене от пътя преди това, селата са по-нарядко и затова въобще не е лоша идея човек винаги да има в себе си нещо за хапване, в случай, че гладът напомни за себе си в средата на нищото.

Не бях виждала по-големи сандвичи през живота си. Изглежда, че бяха дали по 1 цял хляб на всеки.

Камино

Глад?!

Камино

Обяд за шампиони

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>