Камино де Сантяго ден 10 – от Санта Ирене до Сантяго де Компостела (част1)

по пътя към Сантяго де Компостела

Ето го и дългоочаквания ден, в който щяхме да стигнем до Сантяго де Компостела. След изминалите дни, през които извървяването на около 30 км. на ден беше станало норма, ден 10, за които бяха останали някакви си 22 км. ни се струваше като разходка в парка. Интересно е как нагласата на човек към разстояния може да се мени. :)

Дали бях развълнувана от факта, че след няколко часа щях да се озова в Сантяго де Компостела? Определено. Може би не до степента, до която това събитие въздейства на някои пилигрими, за които това е крайната точка на пътуването им, тъй като за мен логичният завършек беше фарът във Финистере. Но бях искрено заинтригувана и в очакване да видя мястото, което е било целта на толкова много поклоннически пътувания от векове.

И така, тръгнахме…

по пътя към Сантяго де Компостела

Малък пилигрим

Както споменах в ден 9, бях леко разочарована от себе си, че останахме в Санта Ирене, вместо да се мобилизирам и да извървим още 3 км. Още в ранните сутрешни часове на ден 10, това разочарование напомни категорично за себе си, тъй като се оказа, че това разстояние беше с лек наклон надолу, ненапрягащ и докато се усетим бяхме стигнали. Един от рисковете да вървиш пътя без пътеводител – понякога решенията се вземат само по чувство, без много информация. Което пък в други моменти си има своя чар (не и предния ден). Също така, държа да отбележа, че често незнанието за терена пред мен, е доста сладко усещане. Преди да продължим за Финистере, минахме през туристическия офис в Сантяго де Компостела, където мили служители ни дадоха всякакви материали за пътуването ни, включително карта, показваща подробно релефа на всеки един от 3-те дена, които ни предстояха. Определено, за мен лично, знанието, че ми предстоят 5 км. стръмно изкачване не е в услуга на мотивацията ми, а съвсем напротив. Но, разни хора, разни идеали. За някой друг може да е чудно. :)

пътят Камино

по пътят Камино

по пътя към Сантяго де Компостела

“Изкуство”

пътят Камино

Тази част от Камино не ме грабна с особена красота на природата или нещо забележително (естествено изключвам Сантяго де Компостела, но за него – по-късно). Пътят беше доста оживен, изникваха големи групи от хора с еднодневни раници и чисти обувки, които позираха за снимки и не поздравяваха с Buen Camino. Повече туристи, по-малко пилигрими.

пътя Камино

българска следа

Българска следа :)

по пътя към Сантяго де Компостела

По някое време видяхме и най-малкия пилигрим досега по пътя, който вървеше, държайки майка си за ръка. Това е едно от нещата, които обожавах по пътя ни към Сантяго де Компостела и след това към Финистере – хората, които срещахме бяха чудна смесица от всякакви възрасти, националности, възгледи за живота, причини за изминаване на  Камино де Сантяго, настроения и способности. И беше толкова хубаво да сме част от тях.

Част 2 – тук.

по пътя към Сантяго де Компостела

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>