Албергетите на Ел Камино

Ел Камино

Аве Феникс отвътре, малко помещение съдържащо доста уют

Нека си поговорим за въпроса с настаняването по пътя Ел Камино. Най-общо казано, има разнообразни варианти – хостели, тук-таме някой хотел и, естествено т.н. албергети (albergue), което се доближава като понятие до нашите хижи. Трябва обаче да се отбележи, че в някой по-малки села (например Гонзар) албергетите са единствената опция.

Спането в албергети е неразривно свързано със същинското изживяване на това да си пилигрим и да изминаваш пътя Камино. Човек има  прекрасната възможност в понякога спартански условия да се социализира с хора, с които си е пожелал Buen Camino неколкократно по пътя през деня и не само…Има хора, които избират и други опции за настаняване. За мен, обаче, Камино не би бил същото уникално по рода си усещане, ако не е споделено с други пилигрими в албергетите. И с надеждата да спестя поне на някого объркания поглед, който аз имах, когато за първи път попаднах на подобно място, ще споделя някой мои наблюдения за албергетите по пътя Камино.

Има общински и частни албергети. Личните ми пристрастия са за частните и винаги предпочитахме тях, освен когато друга опция нямаше. Някои манастири също предлагат възможности за настаняване, като Albergue Monasterio de La Magdalena на излизане от Сария, който изглеждаше великолепно.

Достъп

Албергетите обикновено се виждат много лесно. Повечето имат големи табели или надписи, някои от тях са доста преди да стигнете самото алберге. За да ви приемат е нужно да си носите credential или пилигримския паспорт, в който събирате печати по пътя. Така доказвате, че сте пилигрими. Някои албергети приемат само хора, които сами носят багажа си и не използват услугите на специализиран превоз.

Спални помещения и легла

Албергетите варират в броя легла, които се разполагат в една стая. Спали сме и с по 40-50 човека в стая, и с 6-8, което си беше същинско лукс преживяване. :)

Леглата обикновено са на два етажа с ограничено място между отделните легла.

Повечето бяха с чаршафи, но не съм убедена в честотата на прането им. Любимите ми бяха тези, в които се предоставяха чаршаф и калъвка за еднократна употреба, които се изхвърлят на сутринта. Навсякъде имаше възглавници и одеала. Лично аз не ползвах нито веднъж одеало, тъй като, подобно на почти всички по пътя Камино си носехме спални чували. Но пък ние вървяхме през септември – имаше нощи, когато дори спалния ми чувал ми идваше в повече. През лятото предполагам вместо спален чувал е по-добре да се използва чаршаф за спален чувал, нещо като този вариант.

Бани

Баните са общи, по принцип разделени на мъжки и женски, но не разчитайте на това винаги. Повечето са чисти и дават някакво усещане за лично пространство, но не винаги! Например в албергето в О’Себрейро баните нямаха врати, а кабинките бяха 6, по 3 една срещу друга. Дотук със срамежливостта. :)

Почти навсякъде с цел да се пести вода, в баните няма кранове, а един бутон, който след като бъде натиснат ви осигурява течаща вода за около 5-10 секунди. Не отричам, че това е леко досадно, но пък бързо се свинква, а и най-вероятно се пести не малко количество вода по този начин.

Рафтове няма, така че рискът нещата ви да подгизнат е огромен.

Пране

Всички албергети любезно предоставят мивка, студена вода и място за простиране. Щипките не са в изобилие, така че ако е по-ветровито и нямате под ръка безопасни игли, ще трябва да си ги наглеждате. Мокра дреха на прашната земя е очаквано недобра комбинация. :) Безопасните игли са полезни и в случай, че дрехите ви не успеят да изсъхнат до сутринта. Тогава, по подобие на някои пилигрими, можете да си ги закачите отзад на раницата с надеждата да не вали и да не е мъгливо. Тогава също няма да изсъхнат.

На места има сапун, на места – не. Най-добре е човек да си носи собствен. Повечето хора перат всеки ден – кажи-речи първата работа след настаняване.

Някой албергети имат пералня и сушилня, които могат да се използват след заплащане. За 2013 год. обикновено пералнята струваше 3 евро, сушилнята още толкова. За да се използва в общия случай трябва да се говори със съдържателя на албергето (т.н. хоспиталеро), който да даде специални жетони.

Хранене

Почти всички албергети, в които спахме предлагаха закуска за 3 до 5 евро. Класическият вариант – препечени филийски с масло, сладко и кафе. Съдържателите стават рано и винаги бяха готови със закуската дори в 6.30 сутринта.

Някой от албергетите предлагат и вечеря – цената и менюто варират! Но общото е, че съдържателите трябва да бъдат предупредени предварително, че ще разчитате на тях. Тези вечери са прекрасна възможност да се социализирате и да чуете интересни истории. Обикновено пилигримите вечерят на големи, шумни маси.

Цена

Някои албергети функционират с дарения. Човек оставя колкото прецени. Но като цяло – в диапазона между 5 и 8 евро, но определени части от Ел Камино (преди и в Сантяго де Компостела, както и в частта преди Финистере) тенденцията е за по-скъпи албергети. В Сантяго платихме 18 евро за нощувка.

Списък с албергетите, местоположенията им по етапи, цени, съоръжения и т.н можете да си смъкнете от тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>