Камино Ден 13 – от Олвейроа до Финистере (част 2)

Камино Финистере

След обяда в Cee, когато мързелът вече беше в разгара си, започнахме едно стръмно изкачване. Ел Камино ни отправяше предизвикателство, но пък наградата си струваше усилията. Километрите, които се заредиха след това до Финистере бяха златни и прекрасни.

Малко след като излязохме от Cee съзряхме през дърветата вляво един пуст плаж и докато се усетим краката вече ни носеха натам. Стъпихме на плажа, хвърлихме раниците с безгрижен замах и се почувствахме някак си много добре. Слънцето се усмихваше, водата изглеждаше кристално чиста (но така студена), по целия плаж се мяркаха само още двама човека, накратко не ни се мърдаше!

 

Но целта беше близо, което беше мощен мотивиращ фактор, така че сложихме обратно раниците и всички екстри (раница + пясък) и продължихме.

ел Камино

Камино Финистере

по пътя Камино

по пътя Камино

…..

по пътя към Финистере

И по пясък са удобни…горе-долу! :)

по пътя към Финистере

В безтегловност

по пътя към Финистере

Нямаше кой да ни снима, така че се самоснимахме :)

по пътя към Финистере

Пътят не преставаше да бъде наслада за очите и не толкова за ходилата. :) Докато се усетим виждахме в далечината Финистере. Изведнъж си дадох сметка, че нашето Ел Камино наистина е към края си и тази мисъл истински ме натъжи. Добре че на хоризонта се зададе едно стръмно надолнище, покрито с камъни и вниманието ми трябваше да бъде насочено там и само там. По същото време се появиха и други пилигрими и сътворихме едно скупчване точно в тази част на пътя. Искрено се надявах всички да са впрегнали сили и да внимават в краката си.

ел Камино

по пътя към Финистере

пътят Камино

Финистере

Финистере!

Камино Финистере

Последва още един безлюден плаж с тюркоазено синя вода, но му се възхитихме само от разстояние.

по пътя към Финистере

Повървяхме малко отстрани на едно шосе (което, както вече много пъти съм споменавала, открито мразя), но в онези моменти гледките от лявата ми страна бяха толкова поглъщащи вниманието ми, че въобще не се интересувах от подробности като тази. И така стигнахме началото на дългия, прелестен плаж на Финистере. Няколко километра златен пясък, кристална вода и онова така обожавано от мен чувство за свобода, безгрижие и лекота. Седнахме на една от каменните пейки, и просто стояхме и гледахме. Какво ни оставаше? Удоволствието от живота се крие някъде там, в такива наглед обикновени моменти.

по пътя към Камино

по пътя към Финистере

Ел Камино

по пътя към Финистере

Камино Финистере

От там човек може да избере да продължи своето Ел Камино като върви или по плажа (както направихме ние) или по пътеката извън него. Да се разхождаш по няколкокилометрова плажна ивица с раница и дрехи, по обяд, не е нещо, което ме изпълва с голяма еуфория, но някак си се справихме. :) Отседнахме във второто алберге, което се изпречи пред очите ни. Пред него имаше момче с китара, което започна да ни обяснява как бил вече няколко дена в това алберге и всичко било просто фантастично, нещо като най-хубавото място на света. И така решихме да го пробваме. Вътре вече се печаха някакви печива за закуската на следващия ден и миришеше доста приятно. Съдържателката, както каза момчето, се оказа изключително любезна дама. Иначе албергето беше доста прилично, колкото и бегли да са впечатлениета ми –  ние почти не се задържахме в него.

Настанихме се, взехме по един скоростен душ, облякох последните чисти дрехи, с които разполагах и около 20 мин. по-късно поехме към фара Финистере, толкова бяхме нетърпеливи!

Залезът на фара Финистере е толкова специален, че заслужава отделна статия!

Финистере

Финистере

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>