Камино де Сантяго ден 11 – от Сантяго де Компостела до Негрейра (част 2)

Камино де Сантяго

Продължава от част 1.

След обяда Ел Камино продължи с известно количество вървене успоредно на шосето. Мога да си представя далеч по-приятни места за пилигримстване, но поне този път имаше тротоар, така че не се разстроих особено.

От материалите, които ни бяха дали в туристическия офис в Сантяго де Компостела, бях съвършено наясно, че съвсем скоро ни предстоят 2 километра стръмно изкачване. До преди да стигнем в Сантяго де Компостела, тъй като не бяхме взели със себе си пътеводители, нямах представа на какво предстои да подложа крачката си през деня.  Блажено невежество.

Видяхме мъжа, който се придвиждаше на кон отново (първият път беше няколко дена по-рано, в Санта Ирене, когато завърза коня и отседна в нашето алберге).  Човекът изглежда не бързаше за никъде, тъй като се придвижваше с нашето скромно темпо. Конят също не изпадна в еуфория от стръмното изкачване, част от което беше покрито с павета, изобщо. Почти съм сигурна в това.

Пътят Камино

Камино

Ел Камино

пътя Камино

пътя Камино

пътя Камино

Веднага след като излязохме от гората и се озовахме в едно селце, започна да вали. Това бяха първите капки дъжд по време на нашето Ел Камино (не броя пороя, който се изля зрелищно в Барселона) и аз искрено им се зарадвах, тъй като най-накрая ми се откриваше възможността да тествам екипировката си – обувки с Goretex, водонепромокаемо яке, покривало за раница. Септември беше изключително благосклонен към нас до момента – бяхме се приготвили за обилни валежи в Галисия, а реалността беше различна. Тестването на екипировката продължи само няколко минути. Но след този дъждец наоколо стана вълшебно – изпаренията, зеленината и свежестта, намръщеното небе и безупречното спокойствие на обстановката.

Пътят Камино

Пътят Камино

Малко след това стигнахме до Ponte Maceirа. Една от най-красивите и живописни гледки по Ел Камино беше пред нас – средновеновния мост, реката с миниатюрния водопад, небето, щедростта, с която природата присъстваше, именията, обрасли с бръшлян, тишината. Можех да седна и да съзерцавам всичко това с часове. Приказно място.

Пътя Камино

Камино де Сантяго

Камино

ел Камино

Камино

Камино де Сантяго

ел Камино

пътят Камино

ел Камино

Скоро бяхме в Негрейра. Казвам скоро, защото тези 22 км. не само че бяха толкова приятни сами по себе си, а и бяха само 22. :)  Почти не ги усетихме.

Негрейра не е град, в който има кой знае какво за разглеждане. Но пък разполага с доста магазини от всякакво естество и няколко интересни паметника. Един от тях беше толкова натоварен смислово, че няма как да не му обърна внимание. Изобразяваше баща, който се разделя със семейството си, очевидно отивайки в по-голям град, в търсене на прехрана за тях. Едното момченце се беше присегнало през стената и отчаяно се беше хванало за баща си в желанието си да не го остави да си тръгне.

От няколкото налични албергета се спряхме на El Carmen. Беше прекрасен избор, защото в нашето помещение по-малко от половината легна бяха заети – най-много 7 човека с нас. Най-хубавото беше, че въпреки че в последствие пристигнаха още пилигрими, собствениците ги настаниха в едно от другите помещения и така ни беше много комфортно с изобилие от пространство и избор на легла. Спахме на открехнат прозорец, което до момента се беше случвало много радко, предвид голямото количество хора, струпани обикновено в стаите и бях много доволна.

Да не забравя да спомена и бара и ресторанта, които са точно под албергето. Храната беше супер, обслужването – също.

към Финистере

Към Финистере

Камино Финистере

Пътят Камино

Пътят Камино

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>